Tibetan Joke

...There is a joke about spiritual seekers and travelers - men and women like me: Margie Smith, a pleasant-looking woman who gave birth to her children in the 1950s (think June Cleaver or Harriet Nelson), approaches a travel agent.
"I must get to the Himalayas for my vacation", Mrs. Smith says. "I've got to talk to a guru."
"The Himalayas, Mrs. Smith! Are you sure?" the travel agent asks."It's a long trip, different language, funny food, smelly oxcarts. How about London, or Florida? Florida is lovely this time of year."
Mrs. Smith is adamant. She must go to the Himalayas to talk to a guru. So Mrs. Smith, wearing her best blue suit and her black pumps with the sensible heels, heads East, taking a plane, a train, a bus, and, yes, an oxcart until she finally arrives at a far-off Buddhist monastery in Nepal. There an old lama in maroon and saffron robes tells her that the guru she seeks is meditating in a cave at the top of a mountain and cannot be disturbed. But Mrs. Smith came a long way and she is a determined woman who won't be put off.
Finally the lama relents."All right", he says,"if you must, you must. But there are some ground rules. You can't stay long, and when you speak to the guru, you can say no more than ten words. He lives there alone, in silence and meditation."
Mrs. Smith agrees; and with the help of a few lamas, monks, and Sherpa porters, she starts trudging up the mountain. It's a long hard climb, but she doesn't give up. With an enormous effort of will and energy, she reaches the top - and the cave in which the guru is meditating. Her mission accomplished, Mrs. Smith stands at the entrance, and in a loud clear voice, she says what she came to say: "Sheldon...Enough is enough! It's your mother. Come home already!"

Източник: "Awakening the Buddha Within", Lama Surya Das

ИЗБЕРИ СЕБЕ СИ

...И кой ни излъга, и как повярвахме като малки деца, че живота си прекарваме по правилния начин, с правилния човек, на правилната работа, в правилната страна, както е било писано..Идват моменти, едни-единствени във времето, когато правиш този избор и избираш целия ход на живота си. Крачка по крачка. И този е моментът, когато избираш себе си, кое в себе си да запазиш, кое ти е най-скъпо, кое да спасиш. Какво да бъдеш. Кой да бъдеш. Няма значение дали го съзнаваш или не. Или, ако има, молете се да не чувствате тежестта на избора, който колкото повече храните със значимост, толкова по-тесен ще ви се струва. Той и целия свят. И, разбира се, всяко решение, дошло изпод тая тежест, ще бъде изкривено. Неистинско. Неверно. Грешка.
Най-голямата заблуда на избора е, че той ограничава, че те оставя с по-малко,че се отказваш от нещо. Изборът е свобода - която не всеки умее да упражнява - вярно. Истината е, че изборът сам по себе си няма значение. Дали ще те отведе до "щастлив" край или до задънена улица с единствен изход път назад - няма значение. Има значение само колко се противим на резултата, на реалността, в която излизаме, тая, от която се крием и не смеем да погледнем. Колко я отричаме, колко я мразим и проклинаме, че не е, каквото ни е най-изгодно да бъде. И, ах, ако само бяхме достатъчно мъдри да оставим всяко оръжие, с което само посичаме себе си, бихме видели, че истината не боли. Истината не убива. Ние сме тези, които с животински рев тичат срещу й, като ранено животно, и викат небесата за помощ. Ние сме, "пре-мъдрите", които знаем кое е най-добро за нас да бъде истина. И, Боже, на какво ли щеше да прилича света, ако всякоя човешка истина видеше ден??
Истината е причината и следствието на всеки избор. Ако си я разбрал грешно, си взел грешно решение. Ако си взел грешно решение, си стигнал до горчива истина. И тая горчивина е само в съзнанието, което убива всяка отклонила се мисъл за примирение. За продължение на живота, какъвто е. Всяка мисъл за стъпка напред, отвъд "горчивата" истина, е чужда, инстинктът за самосъхранение ни влачи напред, заедно с тежката котва на страха. Че най-най-най- голямата мъка на този свят е, че ВСЕКИ път води напред и НИКОЙ път не върви назад. Н яма обратен път. Няма път назад. Изходът е само напред. Блазе на щастливците, които приемат тая истина. И не се борят да я отрекат или променят. Само тогава изглежда да се вдига тежката стена пред нас, онези, които неуморно търсим вратата към миналото - да влезем в него и да променим настоящето. Да се освободим от тежестта на провала, на грешния избор. А, което е иронична подигравка, този товар пада с оная стена, в която си блъскаме гърдите драговолно, от вината сме свободни само когато повярваме, че не сме виновни, че не сме сбъркали. Че не сме предали себе си. И другите. Ако излезеш от кръга на вината, държиш ключа към себе си, цялото си съществуване, свободата да се разхождаш напред-назад в него, да влизаш и излизаш през всичките врати на съзнанието си, на съмненията си, страховете си. Ти си господар на себе си и, Боже, няма по-сладка от тая власт на Земята!
Не сме плосък образ на лист хартия - не мога дори да съпоставя безбройните лица и форми на полярното ми съзнание, не мога дори да обхвана колко противоречиви измерения от себе си познавам. Невъзможно е да не допуснеш грешка, да не настъпиш и се спънеш в някой от конците, дърпащи хода на живота ти. Ние сме хора - не с двойнствен - с безброй-ствен характер. И макар безброй нишки от нас да се преплитат и прегръщат в перфектен възел, цялост насред хаоса, безброй пъти ще се оплитаме в собствените си мисли и действия - грешки, които трябва да се отстранят, преди да заплетат живота ни. В различни моменти от живота ни различни нишки ще имат нужда да са водещи, различни мисли ще имат нужда да бъдат чути и съблюдени. И щом тяхната гласност не просто е изплувала до съзнанието, но и е предизвикала състояние на съмнение, анализиране и, в последствие, избор, то, бъдете сигурни, значението на тази част от вас не е за пренебрегване. Коя нишка, към коя част от себе си да прекъснеш, за да съхраниш по-голяма, по-важна, знаеш само ти.
Не слугувайте на себе си - и на обсебващата нужда от перфектност, пристрастеност към безгрешие.. Бъдете господари на живота си, творете го по вдъхновение, не по книга, не по правила, не по красота. Живейте го за себе си, живейте като в първи ден, живейте като в последен ден, като нова нова нова тръпка, живейте живота сега!
..Аз цял живот прохождам в разхвърляните крачки на жена, с плаващи във въздуха ръце, учех се да тичам, преди да мога да вървя, трябваше да пазя равновесие, без да падам от върха. Перфектна дъщеря. Още, още непроходила на собствените си крака..